Планетата "Х" - Част IV

Легендата за "Космическата битка на Нибиру" сега научно се усъвършенства като някои постижения на астрономията напоследък допълниха редица аспекти на Шумерската космогония, сред които са следните:
·  на 16 март 1999г. американската НАСА на 30-та планетарна конференция в Хюстън обяви теорията за земния произход на нашата Луна след катастрофален удар с планета с размерите на Марс;
·  телескопът Хъбъл откри 18 звезди и редица планети с размерите на Юпитер (при последното им преброяване бяха 9) с високи елиптически орбити и ретрогардни орбити, т.е. срещу движението на часовниковата стрелка. Вече се  знае, че такива орбити са нещо нормално в близките слънчеви системи, въпреки че се считат изключение в нашата слънчева система;
·  откриването на вода, атмосфера и на предишен живот на Марс, Луната и Европа;
·  защо има странно гравитационно поле на Уран, Нептун и Плутон, което подсказва, че зад тях има друго тяло, с големи размери.
Дали Планетата Х е мит или факт? В своята статия "Историята на Планетата Х - от днешните изследвания до посяването на живота на Земята" Алън Алфорд пише, че откриването на нови планети през последните 200 години се дължи много повече на математиката, отколкото на големите телескопи. Математичните аномалии в орбитите на външните планети като Уран, Нептун и Плутон накараха астрономите през последните сто години да започнат да търсят голямо планетарно тяло във външната слънчева система. На основата на математически изчисления астрономите бяха толкова сигурни в реалното съществуване на тази планета, че я нарекоха Планетата Х.
На 17 юни 1982г. в научно съобщение на НАСА официално беше призната възможността от съществуване на "някакъв странен обект" зад външните планети на слънчевата система. В научните списания се появиха много теории. Една от тях, за историята на Планетата Х, беше публикувана на 28 юни 1982г. под заглавието "Дали Слънцето има тъмен спътник". В статията се предполагаше, че десетата планета в действителност има орбита в двуслънчева бинарна система, но не можем да видим другото слънце, тъй като то е "тъмна" звезда. На 31 декември 1983г. Washington Post публикува голяма статия под заглавието: "Открито е мистериозно небесно тяло". В нея се споменаваше, че инфрачервеният сателит IRAS е засякъл топлинно излъчване от обект, намиращ се на около 50 милиарда мили от Земята. Гери Найгаубер тогава заяви: "Небесно тяло, вероятно голямо колкото гигантската планета Юпитер и толкова близко до Земята, че би трябвало да е част от тази Слънчева система беше намерено по посока на съзвездието Орион от телескопа на орбита. Всичкото, което мога да ви кажа е, че не знам какво е това".
В статията се обясняваше, че този мистериозен обект никога не е бил виждан с телескоп от Земята или от Космоса, но че "подписът" на неговата инфрачервена светлина беше открит два пъти от IRAS, когато той сканираше северния небосклон между януари и ноември 1983г. Второто инфрачервено наблюдение на тялото, което е толкова студено, че не излъчва никаква светлина, показа че то не се е придвижило през тези шест месеца. Това дава основание да се предполага, че не е комета. Телескопите на IRAS, които са в състояние да откриват много студени обекти, изчислиха, че това тяло е толкова студено, че температурата му е под 459 градуса под нулата по Фаренхайт.
Астрономите предположиха, че то е "гигантска газообразна планета голяма колкото Юпитер" и "може да е най-близкото небесно тяло до Земята зад външната планета Плутон. Това я прави част от нашата Слънчева система." Имаше и някои предположения, че тялото "може да се движи към Земята".
US News and World Report публикува на 10 септември 1984г. статия, озаглавена "Планетата Х - наистина ли я има". "Някъде там, мистериозно движещо се до орбитите на Уран и Нептун, има едно невидимо тяло, за което астрономите предполагат, че е Планетата Х - десетият жител на земното космическо съседство. Този обект е на около 50 милиарда мили от Земята и сега е изучаван". В статията се казваше, че космическите сонди Pioneer-10   и 11 "ще локализират този огромен обект".
През октомври 1988г. Astronomical Journal даде нови подробности за продължаващото математическо моделиране на тази планета. Предполагаше се, че мистериозната планета е три-четири пъти по-голяма от Земята и че е три пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Плутон. В съобщение на НАСА от 13 юни 1987г. се отбелязваше, че "ексцентрична десета планета може би обикаля около Слънцето. Ако това е вярно - се отбелязваше по-нататък - две от най-загадъчните кръстословици на космическата наука могат да бъдат решени - какво причини странните нарушения в орбитите на Уран и Нептун през 19. век и какво е убило динозаврите преди 26 милиона години".
Споменаването за гибелта на динозаврите предполага, че НАСА знае нещо много повече за тази планета, отколкото съобщава. Дали това не е същата древна Нибиру, която според най-първите източници е ударила Земята (Тиамат) и ни е оставила Луната за "благодаря"?
През 90-те години вниманието беше насочено към "планетите-бегълци" открити в други слънчеви системи. Проблемът с Планетата Х напоследък беше забравен заради откриването на 18 нови планети - звезди големи колкото Юпитер.
На 23 октомври 1996г. беше направено съобщение, че нова планета-беглец е била открита извън Слънчевата система. Тя не спазва никакви правила и е била идентифицирана в орбита на 70 светлинни години от Земята в съзвездието Северен кръст.
Дали Планетата Х е Нибиру? Какво ще стане с човечеството, когато тя се приближи до Земята? И кога ще се случи това?
Можем само да предполагаме, че Планетата Х, движеща се в орбита 6 пъти по-далечна от разстоянието между нас и Нептун е именно Нибиру. Но дали няма преднамерено укриване на всички данни за нея? Така например през 1998г. и 1999г. се появиха няколко публикации, обвиняващи американските астрономи в укриване на научните данни за Планетата Х, докато НАСА ги обработи и изманипулира. Не е тайна, че НАСА е наредила всички "разтърсващи земята данни" като например за "приближаващи астероиди или комети" да минават най-напред през нея. Последният скандал беше, когато се разбра, че НАСА не е пуснала данните от март 1998г. за "един астероид, който би могъл да удари Земята през 2028г."
Те също предложиха, че този обект не е "планета", защото "неговата орбита е в обратната посока на всички девет известни досега планети."
 Това е още една теза, която може да се прибави към "аномалните" открития за съществуването на Нибиру/Мардук. Както се казва в древния текст "Енума елиш" планетата Мардук е влязла в Слънчевата система по своята орбита по часовниковата стрелка, което е причинило, че Земята е била "разтърсена от изключително мощна външна сила."