Преди няколко дни попаднах на една статия на нова теория за края на света. Според нея учени отркили комета на име Елин, която според някой от тях била планетата Х или Нибиру, за която аз съм ви разкавал в предишни публикации. Та да си дойдем на темата за края на света. То не беше 2001 то не беше 2012, която още не е дошла, ами сега 2013 ще мрем. Явно има хора, които си нямат друга работа совен да пускат разни мухи за край на света, а в днешно време е достатъчен един пост във всеизвесния Facebook и от там мълвата е сигурна. Естествено не можем да бъдем напълно сигурни за каквото и да е, защото всички знаем историята за лъжливото овчарче, но да се надяваме, че относно тези спекулации за край на света няма да се случи същото. Моят съвет е живейте си както досега, правете си планове за бъдещето, следвайте мечтите си, пък каквото ще да ствава.
четвъртък, май 12, 2011
сряда, април 27, 2011
Nokia E7
Може би един от най-дългоочакваните телефони на Nokia ще се появи и офицялно на българския пазар.
Топмоделът в бизнес серията на Nokia и наследник на популярната серия Communicator - смартфонът Е7, ще се появи в офертите на българските оператори до седмица. Това стана ясно на официалното представяне на устройството в България. Както обикновено, компанията не уточнява цената, на която ще се предлага устройството, тъй като това ще зависи от съответния оператор. Nokia E7 е последният представител на серията смартфони със Symbian^3, представена по време на Nokia World през септември 2010 г., който достига до пазара. Подобно на Nokia N8, устройството отново е в алуминиев корпус в различни цветове, но добавя QWERTY клавиатура, която не само че е изключително удобна, но и има фонетична подредба за писане на български. Това е функция, която предлагат всички модели на Nokia с хардуерни QWERTY клавиатури от Nokia E5 насам.
Другата отличителна черта на телефона е неговият 4" AMOLED дисплей. Вярно, той отново е с резолюция 640 x 360, но е снабден с технологията ClearBlack. Тя разчита на специален поляризиращ филм, който значително подобрява видимостта на открито - а това е един от основните проблеми на AMOLED технологията, и подобрява контраста и цветопредаването. Резултатът е впечатляващ. С тази технология е снабден и екранът на Nokia C6-01 и ако сте го виждали, ще добиете представа какво ще ви предложи Nokia E7. Екранът е покрит със стъкло Gorilla, което го прави устойчив на надраскване и дори на удари. Смартфонът разполага с 8МР камера с пълен фокус и двойна LED светкавица, така че не очаквайте снимки като тези, които може да предложи шампионът N8. Все пак записва HD видео и има същия 3D ускорител, та освен за бизнес, може да се използва и за забавления с атрактивни игри или гледане на HD видео. За щастие отново е добавен HDMI порт, който улеснява връзката на телефона с телевизор или проектор. Сред характеристиките е задължителната за телефоните със Symbian^3 екстра за връзка с външни USB устройства като USB памети например (адаптерът е включен в комплекта).
Бизнес функциите са представени от работа с push електронна поща и съвместимост с Mail for Exchange, както и с популярни услуги като Hotmail, Yahoo!, Gmail и Ovi Mail, разглеждане и редактиране на Office документи чрез Quickoffice и разглеждане на PDF файлове, вграден VPN за сигурна връзка с корпоративни мрежи и лесна синхронизация на календара с Microsoft Outlook. За гарантиране на сигурността на информацията при загуба на телефона или кражба е включен F-Secure Anti-Theft for Mobile, а World Traveler осигурява полезна информация за пътуващите често в чужбина. Не е пропуснат достъп до Facebook и Twitter, а освен това откриваме и безплатната навигация на Ovi Maps.
През следващите седмици телефонът ще получи ъпдейт до Symbian Anna, с който, освен нов начин за работа с основния екран, ще дойдат и обновен уеб браузър плюс портретна QWERTY клавиатура. Разбира се, има и други промени с цел улесняване работата с платформата, което е една от основните критики към нея. В интерес на истината на събитието успяхме да поработим с ранна версия на Symbian Anna и впечатленията ни са достатъчно положителни, за да очакваме с интерес идването на ъпдейта.
Източник: MobileBulgaria.com
вторник, април 05, 2011
Национално преброяване 2011
Днес НСИ изнесе резултатите от Националното преброяване 2011. Населението на България е 7 351 234. Ето и Топ 10 на най-големите градове в България. Освен по население съм направил и класация по площ на градовете, защото на такава, като че ли никога не съм попадал и затова реших да проверя каква е площта на градовете и да ги подредя в един Топ :)
По Население: По Територия( в кв. километри):
1. София - 1 270 284 1.София - 492,092
2.Пловдив - 331 796 2.Бургас - 253,644
3.Варна - 330 486 3.Сливен - 193,778
4.Бургас - 197 301 4.Варна - 154,236
5.Русе - 146 601 5.Шумен - 136,358
6.Стара Загора - 136 363 6.Русе - 127,124
7.Плевен - 106 011 7.Добрич - 109,018
8.Сливен - 89 848 8.Пловдив - 101,000
9.Добрич - 89 472 9.Ямбол - 90,724
10.Шумен - 82 557 10. Стара Загора - 85,786
11. Плевен - 85, 087
Както може би ви направи впечатление има известни разминавания в класациите спрямо население и територия. София е лидер и в двете класации, но надоло нещата са доста разбъркани. Втория по население Пловдив е едва осми по територия, докато осмия по население е трети по територия. В класацията по територия на девето място влиза Ямбол, за сметка на Плевен, който излиза от Топ 10. Относно това за Пловдив, аз лично не мисля че е по-малък от градовете преди него. Информацията е от Уикипедиа, така че до колко е вярна не знам. Преценете сами.
По Население: По Територия( в кв. километри):
1. София - 1 270 284 1.София - 492,092
2.Пловдив - 331 796 2.Бургас - 253,644
3.Варна - 330 486 3.Сливен - 193,778
4.Бургас - 197 301 4.Варна - 154,236
5.Русе - 146 601 5.Шумен - 136,358
6.Стара Загора - 136 363 6.Русе - 127,124
7.Плевен - 106 011 7.Добрич - 109,018
8.Сливен - 89 848 8.Пловдив - 101,000
9.Добрич - 89 472 9.Ямбол - 90,724
10.Шумен - 82 557 10. Стара Загора - 85,786
11. Плевен - 85, 087
Както може би ви направи впечатление има известни разминавания в класациите спрямо население и територия. София е лидер и в двете класации, но надоло нещата са доста разбъркани. Втория по население Пловдив е едва осми по територия, докато осмия по население е трети по територия. В класацията по територия на девето място влиза Ямбол, за сметка на Плевен, който излиза от Топ 10. Относно това за Пловдив, аз лично не мисля че е по-малък от градовете преди него. Информацията е от Уикипедиа, така че до колко е вярна не знам. Преценете сами.
понеделник, април 04, 2011
Планетата "Х" - Част IV
Легендата за "Космическата битка на Нибиру" сега научно се усъвършенства като някои постижения на астрономията напоследък допълниха редица аспекти на Шумерската космогония, сред които са следните:
· на 16 март 1999г. американската НАСА на 30-та планетарна конференция в Хюстън обяви теорията за земния произход на нашата Луна след катастрофален удар с планета с размерите на Марс;
· телескопът Хъбъл откри 18 звезди и редица планети с размерите на Юпитер (при последното им преброяване бяха 9) с високи елиптически орбити и ретрогардни орбити, т.е. срещу движението на часовниковата стрелка. Вече се знае, че такива орбити са нещо нормално в близките слънчеви системи, въпреки че се считат изключение в нашата слънчева система;
· откриването на вода, атмосфера и на предишен живот на Марс, Луната и Европа;
· защо има странно гравитационно поле на Уран, Нептун и Плутон, което подсказва, че зад тях има друго тяло, с големи размери.
Дали Планетата Х е мит или факт? В своята статия "Историята на Планетата Х - от днешните изследвания до посяването на живота на Земята" Алън Алфорд пише, че откриването на нови планети през последните 200 години се дължи много повече на математиката, отколкото на големите телескопи. Математичните аномалии в орбитите на външните планети като Уран, Нептун и Плутон накараха астрономите през последните сто години да започнат да търсят голямо планетарно тяло във външната слънчева система. На основата на математически изчисления астрономите бяха толкова сигурни в реалното съществуване на тази планета, че я нарекоха Планетата Х.
На 17 юни 1982г. в научно съобщение на НАСА официално беше призната възможността от съществуване на "някакъв странен обект" зад външните планети на слънчевата система. В научните списания се появиха много теории. Една от тях, за историята на Планетата Х, беше публикувана на 28 юни 1982г. под заглавието "Дали Слънцето има тъмен спътник". В статията се предполагаше, че десетата планета в действителност има орбита в двуслънчева бинарна система, но не можем да видим другото слънце, тъй като то е "тъмна" звезда. На 31 декември 1983г. Washington Post публикува голяма статия под заглавието: "Открито е мистериозно небесно тяло". В нея се споменаваше, че инфрачервеният сателит IRAS е засякъл топлинно излъчване от обект, намиращ се на около 50 милиарда мили от Земята. Гери Найгаубер тогава заяви: "Небесно тяло, вероятно голямо колкото гигантската планета Юпитер и толкова близко до Земята, че би трябвало да е част от тази Слънчева система беше намерено по посока на съзвездието Орион от телескопа на орбита. Всичкото, което мога да ви кажа е, че не знам какво е това".
В статията се обясняваше, че този мистериозен обект никога не е бил виждан с телескоп от Земята или от Космоса, но че "подписът" на неговата инфрачервена светлина беше открит два пъти от IRAS, когато той сканираше северния небосклон между януари и ноември 1983г. Второто инфрачервено наблюдение на тялото, което е толкова студено, че не излъчва никаква светлина, показа че то не се е придвижило през тези шест месеца. Това дава основание да се предполага, че не е комета. Телескопите на IRAS, които са в състояние да откриват много студени обекти, изчислиха, че това тяло е толкова студено, че температурата му е под 459 градуса под нулата по Фаренхайт.
Астрономите предположиха, че то е "гигантска газообразна планета голяма колкото Юпитер" и "може да е най-близкото небесно тяло до Земята зад външната планета Плутон. Това я прави част от нашата Слънчева система." Имаше и някои предположения, че тялото "може да се движи към Земята".
US News and World Report публикува на 10 септември 1984г. статия, озаглавена "Планетата Х - наистина ли я има". "Някъде там, мистериозно движещо се до орбитите на Уран и Нептун, има едно невидимо тяло, за което астрономите предполагат, че е Планетата Х - десетият жител на земното космическо съседство. Този обект е на около 50 милиарда мили от Земята и сега е изучаван". В статията се казваше, че космическите сонди Pioneer-10 и 11 "ще локализират този огромен обект".
През октомври 1988г. Astronomical Journal даде нови подробности за продължаващото математическо моделиране на тази планета. Предполагаше се, че мистериозната планета е три-четири пъти по-голяма от Земята и че е три пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Плутон. В съобщение на НАСА от 13 юни 1987г. се отбелязваше, че "ексцентрична десета планета може би обикаля около Слънцето. Ако това е вярно - се отбелязваше по-нататък - две от най-загадъчните кръстословици на космическата наука могат да бъдат решени - какво причини странните нарушения в орбитите на Уран и Нептун през 19. век и какво е убило динозаврите преди 26 милиона години".
Споменаването за гибелта на динозаврите предполага, че НАСА знае нещо много повече за тази планета, отколкото съобщава. Дали това не е същата древна Нибиру, която според най-първите източници е ударила Земята (Тиамат) и ни е оставила Луната за "благодаря"?
През 90-те години вниманието беше насочено към "планетите-бегълци" открити в други слънчеви системи. Проблемът с Планетата Х напоследък беше забравен заради откриването на 18 нови планети - звезди големи колкото Юпитер.
На 23 октомври 1996г. беше направено съобщение, че нова планета-беглец е била открита извън Слънчевата система. Тя не спазва никакви правила и е била идентифицирана в орбита на 70 светлинни години от Земята в съзвездието Северен кръст.
Дали Планетата Х е Нибиру? Какво ще стане с човечеството, когато тя се приближи до Земята? И кога ще се случи това?
Можем само да предполагаме, че Планетата Х, движеща се в орбита 6 пъти по-далечна от разстоянието между нас и Нептун е именно Нибиру. Но дали няма преднамерено укриване на всички данни за нея? Така например през 1998г. и 1999г. се появиха няколко публикации, обвиняващи американските астрономи в укриване на научните данни за Планетата Х, докато НАСА ги обработи и изманипулира. Не е тайна, че НАСА е наредила всички "разтърсващи земята данни" като например за "приближаващи астероиди или комети" да минават най-напред през нея. Последният скандал беше, когато се разбра, че НАСА не е пуснала данните от март 1998г. за "един астероид, който би могъл да удари Земята през 2028г."
Те също предложиха, че този обект не е "планета", защото "неговата орбита е в обратната посока на всички девет известни досега планети."
Това е още една теза, която може да се прибави към "аномалните" открития за съществуването на Нибиру/Мардук. Както се казва в древния текст "Енума елиш" планетата Мардук е влязла в Слънчевата система по своята орбита по часовниковата стрелка, което е причинило, че Земята е била "разтърсена от изключително мощна външна сила."
· на 16 март 1999г. американската НАСА на 30-та планетарна конференция в Хюстън обяви теорията за земния произход на нашата Луна след катастрофален удар с планета с размерите на Марс;
· телескопът Хъбъл откри 18 звезди и редица планети с размерите на Юпитер (при последното им преброяване бяха 9) с високи елиптически орбити и ретрогардни орбити, т.е. срещу движението на часовниковата стрелка. Вече се знае, че такива орбити са нещо нормално в близките слънчеви системи, въпреки че се считат изключение в нашата слънчева система;
· откриването на вода, атмосфера и на предишен живот на Марс, Луната и Европа;
· защо има странно гравитационно поле на Уран, Нептун и Плутон, което подсказва, че зад тях има друго тяло, с големи размери.
Дали Планетата Х е мит или факт? В своята статия "Историята на Планетата Х - от днешните изследвания до посяването на живота на Земята" Алън Алфорд пише, че откриването на нови планети през последните 200 години се дължи много повече на математиката, отколкото на големите телескопи. Математичните аномалии в орбитите на външните планети като Уран, Нептун и Плутон накараха астрономите през последните сто години да започнат да търсят голямо планетарно тяло във външната слънчева система. На основата на математически изчисления астрономите бяха толкова сигурни в реалното съществуване на тази планета, че я нарекоха Планетата Х.
На 17 юни 1982г. в научно съобщение на НАСА официално беше призната възможността от съществуване на "някакъв странен обект" зад външните планети на слънчевата система. В научните списания се появиха много теории. Една от тях, за историята на Планетата Х, беше публикувана на 28 юни 1982г. под заглавието "Дали Слънцето има тъмен спътник". В статията се предполагаше, че десетата планета в действителност има орбита в двуслънчева бинарна система, но не можем да видим другото слънце, тъй като то е "тъмна" звезда. На 31 декември 1983г. Washington Post публикува голяма статия под заглавието: "Открито е мистериозно небесно тяло". В нея се споменаваше, че инфрачервеният сателит IRAS е засякъл топлинно излъчване от обект, намиращ се на около 50 милиарда мили от Земята. Гери Найгаубер тогава заяви: "Небесно тяло, вероятно голямо колкото гигантската планета Юпитер и толкова близко до Земята, че би трябвало да е част от тази Слънчева система беше намерено по посока на съзвездието Орион от телескопа на орбита. Всичкото, което мога да ви кажа е, че не знам какво е това".
В статията се обясняваше, че този мистериозен обект никога не е бил виждан с телескоп от Земята или от Космоса, но че "подписът" на неговата инфрачервена светлина беше открит два пъти от IRAS, когато той сканираше северния небосклон между януари и ноември 1983г. Второто инфрачервено наблюдение на тялото, което е толкова студено, че не излъчва никаква светлина, показа че то не се е придвижило през тези шест месеца. Това дава основание да се предполага, че не е комета. Телескопите на IRAS, които са в състояние да откриват много студени обекти, изчислиха, че това тяло е толкова студено, че температурата му е под 459 градуса под нулата по Фаренхайт.
Астрономите предположиха, че то е "гигантска газообразна планета голяма колкото Юпитер" и "може да е най-близкото небесно тяло до Земята зад външната планета Плутон. Това я прави част от нашата Слънчева система." Имаше и някои предположения, че тялото "може да се движи към Земята".
US News and World Report публикува на 10 септември 1984г. статия, озаглавена "Планетата Х - наистина ли я има". "Някъде там, мистериозно движещо се до орбитите на Уран и Нептун, има едно невидимо тяло, за което астрономите предполагат, че е Планетата Х - десетият жител на земното космическо съседство. Този обект е на около 50 милиарда мили от Земята и сега е изучаван". В статията се казваше, че космическите сонди Pioneer-10 и 11 "ще локализират този огромен обект".
През октомври 1988г. Astronomical Journal даде нови подробности за продължаващото математическо моделиране на тази планета. Предполагаше се, че мистериозната планета е три-четири пъти по-голяма от Земята и че е три пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Плутон. В съобщение на НАСА от 13 юни 1987г. се отбелязваше, че "ексцентрична десета планета може би обикаля около Слънцето. Ако това е вярно - се отбелязваше по-нататък - две от най-загадъчните кръстословици на космическата наука могат да бъдат решени - какво причини странните нарушения в орбитите на Уран и Нептун през 19. век и какво е убило динозаврите преди 26 милиона години".
Споменаването за гибелта на динозаврите предполага, че НАСА знае нещо много повече за тази планета, отколкото съобщава. Дали това не е същата древна Нибиру, която според най-първите източници е ударила Земята (Тиамат) и ни е оставила Луната за "благодаря"?
През 90-те години вниманието беше насочено към "планетите-бегълци" открити в други слънчеви системи. Проблемът с Планетата Х напоследък беше забравен заради откриването на 18 нови планети - звезди големи колкото Юпитер.
На 23 октомври 1996г. беше направено съобщение, че нова планета-беглец е била открита извън Слънчевата система. Тя не спазва никакви правила и е била идентифицирана в орбита на 70 светлинни години от Земята в съзвездието Северен кръст.
Дали Планетата Х е Нибиру? Какво ще стане с човечеството, когато тя се приближи до Земята? И кога ще се случи това?
Можем само да предполагаме, че Планетата Х, движеща се в орбита 6 пъти по-далечна от разстоянието между нас и Нептун е именно Нибиру. Но дали няма преднамерено укриване на всички данни за нея? Така например през 1998г. и 1999г. се появиха няколко публикации, обвиняващи американските астрономи в укриване на научните данни за Планетата Х, докато НАСА ги обработи и изманипулира. Не е тайна, че НАСА е наредила всички "разтърсващи земята данни" като например за "приближаващи астероиди или комети" да минават най-напред през нея. Последният скандал беше, когато се разбра, че НАСА не е пуснала данните от март 1998г. за "един астероид, който би могъл да удари Земята през 2028г."
Те също предложиха, че този обект не е "планета", защото "неговата орбита е в обратната посока на всички девет известни досега планети."
Това е още една теза, която може да се прибави към "аномалните" открития за съществуването на Нибиру/Мардук. Както се казва в древния текст "Енума елиш" планетата Мардук е влязла в Слънчевата система по своята орбита по часовниковата стрелка, което е причинило, че Земята е била "разтърсена от изключително мощна външна сила."
четвъртък, март 31, 2011
сряда, март 30, 2011
Изчезналият континент Му
Предполагам, че повечето от вас не са чували митът за изчезналия континент Му, а тези които са чували може би не знаят цялата история. В тази публикация ще ви представя накратко легендата :)
Според част от учените човечеството се е зародило в Близкия Изток, а според друга в Източна Африка, но съществува и трета теория, според която люлката на чувечеството се е зародила на вече изчезнал континент в Тихия океан. Името му е било Му. Едни от най-интересните изследвания за въпросния континент е направил английския полковник Джеймс Чърчоурд. По време на службата си в Индия, той се сприятелил с престарял индуистки монах, който му показал и разтълкувал древни текстове, съхранени от столетия. В тях се разказвало за древна цивилизация, която се появила, разцъфтяла и изчезнала във водите на Тихия океан. Завладян от древните текстове, полковник Чърчуорд посветил останалата част от живота си в търсене на оцелели доказателства за съществуването на тази цивилизация. Търсейки такива доказателства, той посетил Бирма, Аризона, южните морета, Аляска, Австралия и Мексико. Наложило се да се запознае с историята на маите, древните религии, символизма на гръцките букви и какво ли още не. Ето какво пише самият полковник: "...Открих, че цивилзациите на древна Гърци, Халдея, Вавилон, Персия, Египет и Индия са възникнали благодарение на працивилизацията Му. Продължавайки изследванията си, изясних, че този изчезнал материк се намирал в Тихия океан и се простирал от днешните Хавайски острови на север, до остовите Фиджи и Пасха на юг. Точно тук била прекрасната прародина на човечеството, но била унищожена от чудовищен по силата си катаклизъм и изчезнала във водите на океана преди около 12000 години." Великият древногръцки мислител Платон, в своите "Диалози" твърди, че по същото време, във водите на Атлантическия океан потънала митичната Атлантида.
Резултатите от изследванията Чърчуорд изложил през 1926-1931 г. в книгата си "Изчезналият континент Му". Голяма част от заключенията му са базирани на индийските текстове и на голяма колекция (около 2500) каменни плочки-таблици, намерени в Мексико. По мнението на полковник Чърчуорд и двата източника имат общ произход - свещенните писания на Му. Според тях, изчезналият континент се състоял от три масива, разделени с тесни проливи. Ето какво пише още той: "...Целият огромен континент преливал от ярки цветове и живот, чиято висша изява били 64 милиона човешки същества. Във всички направления, като нишки на паяжина, се кръстосвали широки, равни пътища, покрити с гладки камъни, които прилягали толкова плътно един към друг, че между тях не можело да поникне и стръкче трева. Цялото населени се деляло на десет общности, управлявани от едно правителство. Върховен жрец и владетел бил император с титла Ра-Му. Всички се прекланяли пред една религия, вярвайки в безсмъртието на душата, която след смъртта се връщала към Великия източник, от който е произлязла. Жителите на Му били високо цивилизовани и просветени. Те били чудесни мореплаватели и корабите им кръстосвали световния океан. Били също изключителни архитекти и строили от камък великолепни храмове, дворци и величествени паметници. Населението на Му било съсредоточено в седем главни града - центрове на религията, науката и образованието. В тях се издигали величествени мраморни храмове." И точно в периода на най-висок разцвет, страната била изненадана от първия съкрушителен катаклизъм. Южните райони на Му се разтърсили от грохот, идващ сякаш от центъра на земята. Последвли земетресения и изригване на вулкани. Гигантски вълни потопили южното крайбрежие и прекрасните градове, намиращи се там, били унищожени. Тъй като страната била равнинна, лавата не се разливала по повърхността, а се натрупвала на местата на ерупцията, образувайки планински възвишения. Постепенно вулканичната дейност затихвала, земната твърд се успокоила и животът продължил естествения си ритъм. След много поколения, когато апокалиптичните събития били вече древна история, всичко се повторило, но с много по-голяма, ужасяваща мощ. Според древните текстове, на които се позовава Чърчуорд, целият континент се разтърсил и се издигнал, сякаш върху вълните на океана. Градовете в миг се преърнали в руини, от земните недра изригвал огън, а огромни океански вълни заливали сушата. Обреченият континент се раздробил и обгърнат от пламъци, потънал с невъобразим грохот в развилнялите се води. На повърхността останали само някои от новообразуваните планински възвишения - сегашните острови на Южния Пасифик. Малкото оцелели се заселии на различни места по света, полагайки началото на нови цивилизации. Това, накратко е резултата от изследванията на полковник Чърчуорд.
Други хипотези
Съгласно мнението на други изследователи обаче, Му (или Лемурия) трябва да се търси във водите на Индийския океан и по-точно около архипелазите в неговата акватория, остров Мадагаскар, Цейлон и шелфа на Арабския полуостров. Смята се, че Лемурия е съществувала действително в тези географски ширини, но е потънала в процеса на топене на ледовете в края на Руини под водата край остров Йонагуни, Япония. Дали това не са руините на отдавна потънал материк?. Според антрополозите, ако Лемурия действително е съществувала в Индийския океан, това обяснява разселението на хората на територията на Индостан и Африка. Твърде вероятно е, че населението на Лемурия обладавало уникални знания за природата, а възможно е и някакви уникални магически знания. Не случайно темата за Лемурия е вълнувала много тайни общества, като теософите и други подобни. Независимо от гибелта на прародината, лемурийската цивилизация продължавала съществуванието си. Потвърждение за това може да се намери в древноиндийската хроника "Ригведа" и поемата "Рамаяна". В "Рамаяна" е описана продължителната война, която водил цар Рама с тъмнокож народ, който по описанието приличал изумително на жителите на Лемурия (според някои изследователи на този феномен). Според "Рамаяна", този народ дошъл от Цейлон (Шри-Ланка), един от островите, останал след потъването на Лемурия. Там се намирал и главния град на лемурийците. Те били силни и притежавали могъщи оръжия. В "Рамаяна" се говори за трудната победа, която удържал цар Рама над лемурийците, в резултат на което, голяма част от тях били унищожени, а останалите се разселили по цялата земя. Някои специалисти допускат, че тази част от тях, която се заселила по долното течение на реките Тигър и Ефрат в Месопотамия, са шумерите, родоначалници на една от най-древните цивилизации, възникнала в териториите на Междуречието.
И накрая - на морското дъно до остров Йонагуни, в най-западната част на Японския архипелаг, са открити пирамида и руини на храмов комплекс. Дали това не са остатъци от отдавна потънал материк? Дали това не са руините на тайнственият Му?
Резултатите от изследванията Чърчуорд изложил през 1926-1931 г. в книгата си "Изчезналият континент Му". Голяма част от заключенията му са базирани на индийските текстове и на голяма колекция (около 2500) каменни плочки-таблици, намерени в Мексико. По мнението на полковник Чърчуорд и двата източника имат общ произход - свещенните писания на Му. Според тях, изчезналият континент се състоял от три масива, разделени с тесни проливи. Ето какво пише още той: "...Целият огромен континент преливал от ярки цветове и живот, чиято висша изява били 64 милиона човешки същества. Във всички направления, като нишки на паяжина, се кръстосвали широки, равни пътища, покрити с гладки камъни, които прилягали толкова плътно един към друг, че между тях не можело да поникне и стръкче трева. Цялото населени се деляло на десет общности, управлявани от едно правителство. Върховен жрец и владетел бил император с титла Ра-Му. Всички се прекланяли пред една религия, вярвайки в безсмъртието на душата, която след смъртта се връщала към Великия източник, от който е произлязла. Жителите на Му били високо цивилизовани и просветени. Те били чудесни мореплаватели и корабите им кръстосвали световния океан. Били също изключителни архитекти и строили от камък великолепни храмове, дворци и величествени паметници. Населението на Му било съсредоточено в седем главни града - центрове на религията, науката и образованието. В тях се издигали величествени мраморни храмове." И точно в периода на най-висок разцвет, страната била изненадана от първия съкрушителен катаклизъм. Южните райони на Му се разтърсили от грохот, идващ сякаш от центъра на земята. Последвли земетресения и изригване на вулкани. Гигантски вълни потопили южното крайбрежие и прекрасните градове, намиращи се там, били унищожени. Тъй като страната била равнинна, лавата не се разливала по повърхността, а се натрупвала на местата на ерупцията, образувайки планински възвишения. Постепенно вулканичната дейност затихвала, земната твърд се успокоила и животът продължил естествения си ритъм. След много поколения, когато апокалиптичните събития били вече древна история, всичко се повторило, но с много по-голяма, ужасяваща мощ. Според древните текстове, на които се позовава Чърчуорд, целият континент се разтърсил и се издигнал, сякаш върху вълните на океана. Градовете в миг се преърнали в руини, от земните недра изригвал огън, а огромни океански вълни заливали сушата. Обреченият континент се раздробил и обгърнат от пламъци, потънал с невъобразим грохот в развилнялите се води. На повърхността останали само някои от новообразуваните планински възвишения - сегашните острови на Южния Пасифик. Малкото оцелели се заселии на различни места по света, полагайки началото на нови цивилизации. Това, накратко е резултата от изследванията на полковник Чърчуорд.
Други хипотези
Съгласно мнението на други изследователи обаче, Му (или Лемурия) трябва да се търси във водите на Индийския океан и по-точно около архипелазите в неговата акватория, остров Мадагаскар, Цейлон и шелфа на Арабския полуостров. Смята се, че Лемурия е съществувала действително в тези географски ширини, но е потънала в процеса на топене на ледовете в края на Руини под водата край остров Йонагуни, Япония. Дали това не са руините на отдавна потънал материк?. Според антрополозите, ако Лемурия действително е съществувала в Индийския океан, това обяснява разселението на хората на територията на Индостан и Африка. Твърде вероятно е, че населението на Лемурия обладавало уникални знания за природата, а възможно е и някакви уникални магически знания. Не случайно темата за Лемурия е вълнувала много тайни общества, като теософите и други подобни. Независимо от гибелта на прародината, лемурийската цивилизация продължавала съществуванието си. Потвърждение за това може да се намери в древноиндийската хроника "Ригведа" и поемата "Рамаяна". В "Рамаяна" е описана продължителната война, която водил цар Рама с тъмнокож народ, който по описанието приличал изумително на жителите на Лемурия (според някои изследователи на този феномен). Според "Рамаяна", този народ дошъл от Цейлон (Шри-Ланка), един от островите, останал след потъването на Лемурия. Там се намирал и главния град на лемурийците. Те били силни и притежавали могъщи оръжия. В "Рамаяна" се говори за трудната победа, която удържал цар Рама над лемурийците, в резултат на което, голяма част от тях били унищожени, а останалите се разселили по цялата земя. Някои специалисти допускат, че тази част от тях, която се заселила по долното течение на реките Тигър и Ефрат в Месопотамия, са шумерите, родоначалници на една от най-древните цивилизации, възникнала в териториите на Междуречието.
И накрая - на морското дъно до остров Йонагуни, в най-западната част на Японския архипелаг, са открити пирамида и руини на храмов комплекс. Дали това не са остатъци от отдавна потънал материк? Дали това не са руините на тайнственият Му?
Етикети:
Изчезнал континент,
Му
вторник, март 29, 2011
Планетата "Х" - Част III
Напоследък НАСА откри масивен черен обект в Южния небосклон. Активирането на телескопите в Чили и Аржентина показва подновен интерес към наблюдението на тази част от Космоса. Самото разположение на най-древните обсерватории в тези райони на света е направо шокиращо. Всички са насочени към Южния небосклон и са на една и съща географска ширина. Последните изследвания сочат, че всички тези обсерватории измерват лунните и слънчевите изгреви и залези, с точност която не е позната даже и най-съвременните измервателни уреди. Биохимическите изследвания са също шокиращи. Цялата структура на ДНК е като капсула действаща като в контакт с времето. Когато сме били програмирани в началото нашата основна ДНК структура е била ограничена. "Пускащия" механизъм, който ни дава възможност да функционираме както правим това сега се влияе от звездната радиация. Сега се намираме на такова място в орбитата, в което радиочестотите от центъра на галактиката както и от други звездни системи ни носят нова информация. Освобождаването на тази информация според много водещи специалисти съвпада с поредно наближаване към земята на 12-ата планета. Най-вероятно тя ще премине покрай Земята около 2013г. Големия въпрос е, разбира се, каква тези същества които сме считали за богове, мислят за нас сега. В миналото те не са ни дали силата, с която те самите разполагат. Това е могло да бъде опасно за тях. На този фон легендарните култури на Атлантида и Лемурия ни изглеждат фантастични, а са били опитът на други раси да оцелеят върху Земята. Да не забравяме, че за древните хора "боговете" са били безсмъртни. Но и това е имало своето обяснение. Земята обикаля около Слънцето за 1 година, а Нибиру за 3 600 години. Заради, което те наистина са безсмъртни спрямо нас. Дали отново идва времето човешката раса да се приготви за среща със своите създатели.
Какво ще стане с човечеството, когато Нибиру отново доближи до Земята? Кой може да предвиди какво мислят за нас? Дали ще решат отново да ни дадат повече знания или цивилизация, или ще решат, че сме се провалили и както по времето на Великия потоп ще се опитат да се отърват от нас?
Нибиру например според племето Догон в източно Мали се нарича "яйцето на света" и "произходът на всички неща". Те казват, че тази планета, която е "центърът на всички неща" е направена от тежък метален пълнеж наречен "сагала".
Но защо съвременните астрономи не знаят за съществуването на тази планета? Защото даже на орбита, която е половината от тази на кометата Кохоутек (7 600 години), Нибиру би се движила по орбита 6 пъти по-далечна от разстоянието между нас и Плутон. На такова разстояние Нибиру (или Планетата Х) не би могла да се види от Земята.
Ще опазим ли планетата си?
Този въпрос вълнува хиляди хора през последното десетилетие, а отговор все още няма, но все пак започна да се вижда лъч на недежда. До преди 2-3 години данните не бяха особено обнадеждаващи и всичко сочеше, че тогавашните темпове на замърсяване на нашата планета няма да доведът до нищо хубаво. Средната годишна температура се покачваше доста бързо, ледовете на ледените шапки се топяха главоломно и всичко това вещаеше промяна. Според някой от теориите една от тези промени е нов ледников период, тъй като голямото количество на студена и сладка вода която ще се влее в океаните при топенето на леда ще промени баланса на топлите и студените течения и това ще доведе до застудяване. Според друга теория Глобалното затопляне ще превърне много региони в пустини и животът на много места на Земята ще е почти невъзможен. Доскоро вероятността някое от тези неща да се случи беше значително голяма, докато сега шансовете ни за овладяване на проблеме се увеличиха. Това беше постигнато благодарение на мащабни кампании и ограничаването на редица замърсители. Освен това беше намалено и изсичането на гори в доста държави, а както знаем горите са белите дробове на Земята и те са основния източник на кислород. Пример за това е Бразилия, кадето доскоро се на всеки час се отсичаше горска площ с размерите на футболно игрище, но сега тези дейности са ограничени и следени от властите. В Европа отличник е Германия. Именно там бяха изградени едни от най-големите полета със слънчеви панели за производство на ток, въпреки че в страната често е облачно и вали. Тези две държави са само част от всички които се включиха в опазването на околната среда и задържането на Глобалното затопляне. Ако всичко продължи със сегашните темпове, че дори и по-добри, опасностите от затоплянето ще бъдат ограничени до минимум. Аз лично ви съветвам винаги когато можете гасете по някоя лампа и не изхвърляйте боклуците си където сварите, защото ако ние самите не се сетим да опазим Земята такава каквато я познаваме, няма кой да го направи!
Think Green!
понеделник, март 28, 2011
Планетата "Х" Част II
Ако съществуват Нибиру и Ануннаки, тогава съществува и онова, което са твърдели Шумерите, че те идват в нашите райони на 3 600 години и всеки път ни дават нова цивилизация, че не сме сами, че има много по-напреднали от нас в Слънчевата система. Кой е управлявал Земята? Това са били Енлил и Енки, изпратени от Нибиру. Именно те са дали на древните шумери тяхното архитектурно, селскостопанско, астрономическо и културно обучение срещу техния труд и "подаръци за боговете" под формата на минерали, храна и стоки. Поради това Нибируанците вече не са работели физически на Земята. Обикновено те са възприемали формата на хора-риби, хора-лъвове, птици-хора и други същества, за да накарат хората да им се прекланят. По-късно Плеайдианците, които са живели в Третата Златна ера на Египет са се опитвали да сложат край на боготворението на многото Нибируанци и да го заменят с концепцията за единствен бог.
На всеки 3 600 години се случва някое изключително важно събитие на Земята, което е добре документирано от древните и съвременни историци. Потопът вероятно е бил опит на Нибируанците да унищожат напълно създадената от тях раса от хора, тъй като те са въстанали срещу техните лидери. Енлил и Енки са били въвлечени в жесток взаимен спор дали да бъде унищожен или запазен Homo Sapiens. Спорът продължава и до днес. Това е мотивът за борбата между доброто и злото, за предстоящия Апокалипсис, пришествие и т.н. във всички религии.
По-внимателния анализ на древните шумерски глинени таблици погребани под пясъците през хилядолетията разкриват исторически корени до 450 000 години преди новата ера.
Вероятно най-убедителното доказателство за съществуването на Ануннаки е лицето на Марс, както и пирамидите около него. Какво е това?
Анализът на съотношението на лицето спрямо откритите в същия район пирамидални структури е идентично с геометричното съотношение между Сфинкса и пирамидите в Гиза. Разположението на тези пирамиди показва, че те са служили за ориентир за кацане на Нибируанците. Пирамидите не са били построени от египтяните. Последните проучвания на Сфинкса доказват, че той е поне с 2000 по-стар отколкото се предполагаше до сега. А това означава, че те са издигнати от напълно различни същества използващи непозната и до днес технология.
Космодрумът на Нибируанците е бил районът, който някога се е наричал Ериду, а сега Южен Ирак….
На всеки 3 600 години се случва някое изключително важно събитие на Земята, което е добре документирано от древните и съвременни историци. Потопът вероятно е бил опит на Нибируанците да унищожат напълно създадената от тях раса от хора, тъй като те са въстанали срещу техните лидери. Енлил и Енки са били въвлечени в жесток взаимен спор дали да бъде унищожен или запазен Homo Sapiens. Спорът продължава и до днес. Това е мотивът за борбата между доброто и злото, за предстоящия Апокалипсис, пришествие и т.н. във всички религии.
По-внимателния анализ на древните шумерски глинени таблици погребани под пясъците през хилядолетията разкриват исторически корени до 450 000 години преди новата ера.
Вероятно най-убедителното доказателство за съществуването на Ануннаки е лицето на Марс, както и пирамидите около него. Какво е това?
Анализът на съотношението на лицето спрямо откритите в същия район пирамидални структури е идентично с геометричното съотношение между Сфинкса и пирамидите в Гиза. Разположението на тези пирамиди показва, че те са служили за ориентир за кацане на Нибируанците. Пирамидите не са били построени от египтяните. Последните проучвания на Сфинкса доказват, че той е поне с 2000 по-стар отколкото се предполагаше до сега. А това означава, че те са издигнати от напълно различни същества използващи непозната и до днес технология.
Космодрумът на Нибируанците е бил районът, който някога се е наричал Ериду, а сега Южен Ирак….
неделя, март 27, 2011
Планетата "Х" - Част I
Орбитата на Нибиру минава през нашата слънчева система на всеки 3 600 години, които се равняват на една нейна година. За нея се говори в древните шумерски текстове, в ръкописите на гръцката митология, Библията, египетските митове и текстовете върху пирамидите. Първите информации се съдържат в шумерската цивилизация. Споменават се същества наричани Ануннаки, дошли от планетата Нибиру, изобразена с кръст, което означава "планетата на пресичането".
Имаше и други версии. Някои твърдяха, че Нибиру е Марс, който е бил известен и описан от древните хора. Други пък, че става дума за Юпитер.
Но в най-древните източници - глинените таблици, описанието на Нибиру и позицията когато се приближава към Слънцето подсказва, че не става дума за Марс и Юпитер. Тогава се появи тезата, че това е напълно различна планета, която периодично се появява между Марс и Юпитер, понякога по-близо до Марс, понякога по-близо до Юпитер, но която не е нито Марс нито Юпитер.
С появата на тезата за 12-ата планета всичко се намества, преди всичко смисълът на Месопотамския епос за творението, върху които се базират първите глави на "Генезиса". И в двата случая това са подробностите за Ануннаки, които са кацнали на Земята, колонизирали са я, започнали са добив на злато и други минерали, построили са космическо пристанище на мястото, където днес е границата между Иран и Ирак и са живели и идеалистично общество, като малка колония. Те са се върнали пак, когато Земята вече е била населена и са се намесили генетически в нашата оригинална ДНК, за да създадат раса, която да работи в техните мини и ферми в древна Шумерия, която е била така наречената Люлка на цивилизацията. Те са създали човека - Homo Sapiens, чрез генетическо манипулиране между тях и маймуната - Homo Erectus.
Шумерите са имали невероятни познания. Знаели са за Уран и Нептун и са ги описвали най-подробно, въпреки че никога не са имали средства да ги наблюдават. Знаели са и за Плутон. Имали са прекрасни познания по математика като в много отношения техните знания са надминавали днешните. Те са казвали: "Всичко, което знаем ни беше казано от Ануннаки". Именно при тях се появяват сведенията, че всички древни цивилизации, започвайки от Шумерската, са знаели за още една планета в нашата слънчева система. Но не става дума за Плутон, който беше открит едва през 1930г. (за който шумерите са знаели още преди 6000 години). Най-вероятно става дума за Нибиру. Ако Нибиру съществува тогава тя е планетата, която днес астрономите наричат Планетата Х. Което значи, че са съществували и Ануннаки.
Имаше и други версии. Някои твърдяха, че Нибиру е Марс, който е бил известен и описан от древните хора. Други пък, че става дума за Юпитер.
Но в най-древните източници - глинените таблици, описанието на Нибиру и позицията когато се приближава към Слънцето подсказва, че не става дума за Марс и Юпитер. Тогава се появи тезата, че това е напълно различна планета, която периодично се появява между Марс и Юпитер, понякога по-близо до Марс, понякога по-близо до Юпитер, но която не е нито Марс нито Юпитер.
С появата на тезата за 12-ата планета всичко се намества, преди всичко смисълът на Месопотамския епос за творението, върху които се базират първите глави на "Генезиса". И в двата случая това са подробностите за Ануннаки, които са кацнали на Земята, колонизирали са я, започнали са добив на злато и други минерали, построили са космическо пристанище на мястото, където днес е границата между Иран и Ирак и са живели и идеалистично общество, като малка колония. Те са се върнали пак, когато Земята вече е била населена и са се намесили генетически в нашата оригинална ДНК, за да създадат раса, която да работи в техните мини и ферми в древна Шумерия, която е била така наречената Люлка на цивилизацията. Те са създали човека - Homo Sapiens, чрез генетическо манипулиране между тях и маймуната - Homo Erectus.
Шумерите са имали невероятни познания. Знаели са за Уран и Нептун и са ги описвали най-подробно, въпреки че никога не са имали средства да ги наблюдават. Знаели са и за Плутон. Имали са прекрасни познания по математика като в много отношения техните знания са надминавали днешните. Те са казвали: "Всичко, което знаем ни беше казано от Ануннаки". Именно при тях се появяват сведенията, че всички древни цивилизации, започвайки от Шумерската, са знаели за още една планета в нашата слънчева система. Но не става дума за Плутон, който беше открит едва през 1930г. (за който шумерите са знаели още преди 6000 години). Най-вероятно става дума за Нибиру. Ако Нибиру съществува тогава тя е планетата, която днес астрономите наричат Планетата Х. Което значи, че са съществували и Ануннаки.
четвъртък, март 24, 2011
Филма - "Заложническа драма в Сливен"
Вече втори ден фокуса на българските медии е насочен към град Сливен и по специлано към разигралия се обир в енда банка. Имаше опит за обир, имаше заложници, имаше прострелки и прострелян, който все още се бори за живота си, като цяло имаше ФИЛМ. Сега всички погледи са насочени към човека извършил деянието, който дори беше наречен терорист. Личността му все още не е потвърдена офицялно, но спекулации имаше всякъкви. Първо беше варненски турчин, после сливенски наркоман, а накрая се оказа новозагорец. Мотивите на човечеца все още са неясни, но на този глад в България едвали не можем да се досетим какви са. Едно поне е ясно, това беше прецедентен случай за историята на България. Такива случаи сме гледали по американските филми, а сега и по родните телевизии, които правиха и невъзможното да отразяват случващото се на центара на град Сливен. Катериха се по балкони, по дървета и по какво ли не само и само да привличат аудитория. От тук насетне ще видим каква ще е съдбата на похитителя-обирджия, но до тежки присъди едва ли ще се стигне, все пак това е Абсурдистан, тук убийци и крадци се разхождат свободни наволя не обезпокоявани от никой.
Етикети:
Сливен
Абонамент за:
Публикации (Atom)